24.02.2015 г., 22:48 ч.
На Мери
361
0
0
Потъваш...
Отново в сянката
на своя стар, меланхоличен свят.
Оплиташ в тъмните си къдри
безброй моменти.
И миглите ти галят
смирено с длани вечерта
през кадифените пердета,
а погледът ти сякаш я изгаря.
Не плачеш-
ти все си тъй болезнено ефирна,
само сълзите по лицето ти се стичат ...
Отново в сянката
на своя стар, меланхоличен свят.
Оплиташ в тъмните си къдри
безброй моменти.
И миглите ти галят
смирено с длани вечерта
през кадифените пердета,
а погледът ти сякаш я изгаря.
Не плачеш-
ти все си тъй болезнено ефирна,
само сълзите по лицето ти се стичат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© София Бонева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
