Посвещавам на всички млади хора в сайта, пишещи и четящи. И нищо, че нямам време да се *отбивам* при всички, чета ви, гордея се с вас и ви обичам!
На този ден ний славехме труда,
а днес какво ли славим?
В сърцата свива се мъгла
и бързаме усилно да забравим...
*Русалки* плъзнаха *в ефир*,
красавици *заразни*,
във култ издигат те безспир
парични знаци, празни...
Летят във лъскави коли
и хвърлят по асфалта
отпадъци от... своите души,
а в мен детето страда...
Те *фешън* бродят по света
и с фалша ни заливат,
а някои съзнателно ума
забравят да развиват...
Че що помага днес ума?
Кому ли е потребен?
По-лесно с ножа във гърба
в живота се напредва...
Не искам черногледо аз
нататък да отивам.
Деца като кристал край нас
не малко се намират.
За тези, същите деца,
аз вдигам светла чаша,
със обич да ги поздравя -
награда са те наша!
© Криси Todos los derechos reservados