12 nov 2015, 21:19

На моето поколение

  Poesía » Civil
480 1 1
Творба - информация

НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ

 

 

Родихме се на топа на устата.

Израснахме в ограбена страна.

Надлъгвахме се вечно със Съдбата.

От плановете-нищо не стана…

 

Изгубвахме посоките в живота…

И ходехме във тъмното, без път.

Мечтаехме за слънце  в небесата.

И злите сили искахме да спят.

 

Растяха бурени във нш'та нива.

Научихме се всичко да търпим.

Сърцето  ни, от болката  се свива,

пред дерибействащите, че пълзим…

 

Ний тичахме  по  стръмната пътека…

Заблуда беше този двайсти век.

Решавахме задачите нелеки,

тъй както е било от памтивек.

 

Рисувахме лозунги по стените

И правехме агитки през нощта,

Изкъсо ни запушваха очите.

Държаха ни  далече от света.

 

Командваха ни разни  комитети.

За тях ний бяхме винаги проблем.

Надхитряхме се просто,  общо взето...

Живуркахме си, за да не умрем…

 

За Свобода ний бяхме  зажаднели.

Разпъваха ни те, от край до край…

Във  блатото голямо  бяхме  спрели,

и за „активните“ градяхме Рай…

 

Израснахме и остаряхме  гладни...

Във преходи живота ни мина!

Промиваха ни мозъците гадни...

От всичко ни държаха на страна.

 

Присаждаха ни чужди идеали,

Живеехме във страх и във терор.

С мечтите ни се бяха подиграли,

И бяхме винаги, със съвестта си в спор…

 

От догмите им  бяхме уморени.

Чертаеха те нашите Съдби.

Упорствахме, създавахме проблеми,

Но всичко бе, на нашите глави.

 

И те накрая в тъмното се скриха…

Но и народа ни живя във страх.

Да ни прецакват, не се умориха…

България докараха  до крах!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И какво като си кажиме "амин"?Не мисля,че решаваме впроса.Нещата имат нужда от едно обстойно преосмисляне.Не бива да се плъзгаме по повърхността!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...