13 dic 2017, 23:49  

На моите родители

  Poesía » Civil
2.1K 0 5

 

На моите родители

 

Мамо, пак със татко ви сънувах,

бяхте тук, при мене, у дома!

После? После цяла нощ будувах.

Взирах се във входната врата.

 

Липсва ми усмивката ти мамо,

и на татко силната ръка!

Дал бих всичко за да чуя само

толкова познатите слова

 

да не искам чуждото. Да браня

своето до сетния си ден

и това в наследство да оставя

на сина ми който е след мен!

 

Да не търся чуждите облаги,

да се трудя с двете си ръце

и от трудностите да не бягам!

Те каляват моето сърце.

 

Да науча своя син да знае,

че животът не е розов цвят!

Хубав е дори с бодли, така е!

И такъв до днес е този свят!

 

Мамо, татко, липсвате ми! Зная,

че не ще се върнете при мен!

Вие сте някъде далеч в безкрая,

аз съм тук, във моя днешен ден!

 

13.12.2017г.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...