13 dic 2017, 23:49  

На моите родители

  Poesía » Civil
2.1K 0 5

 

На моите родители

 

Мамо, пак със татко ви сънувах,

бяхте тук, при мене, у дома!

После? После цяла нощ будувах.

Взирах се във входната врата.

 

Липсва ми усмивката ти мамо,

и на татко силната ръка!

Дал бих всичко за да чуя само

толкова познатите слова

 

да не искам чуждото. Да браня

своето до сетния си ден

и това в наследство да оставя

на сина ми който е след мен!

 

Да не търся чуждите облаги,

да се трудя с двете си ръце

и от трудностите да не бягам!

Те каляват моето сърце.

 

Да науча своя син да знае,

че животът не е розов цвят!

Хубав е дори с бодли, така е!

И такъв до днес е този свят!

 

Мамо, татко, липсвате ми! Зная,

че не ще се върнете при мен!

Вие сте някъде далеч в безкрая,

аз съм тук, във моя днешен ден!

 

13.12.2017г.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....