На моста
НА МОСТА
Реката мълчеше. Не каза и шепот.
Когато докосвах звезди.
Мъжът беше Млечният път.
А реката набръчка вълни.
Душата се втурна лудешки
по моста, във рая и в мене.
Целувката съдра безумни дрешки
и хукна в онемялото ми време.
Седем дена. Бог е създавал.
А аз прелетях световете.
Седем дни и галактиката угасна.
Тогава реката запя и потече.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Ризова Todos los derechos reservados
