НА МОСТА
Реката мълчеше. Не каза и шепот.
Когато докосвах звезди.
Мъжът беше Млечният път.
А реката набръчка вълни.
Душата се втурна лудешки
по моста, във рая и в мене.
Целувката съдра безумни дрешки
и хукна в онемялото ми време.
Седем дена. Бог е създавал.
А аз прелетях световете.
Седем дни и галактиката угасна.
Тогава реката запя и потече.
© Мария Ризова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
