Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш в отминали дни,
заслушана в думи любовни.
Отдавна изречени с толкова жар,
сърцето ми тъжно заплака!
Спомен далечен в мен заваля,
защо ли за миг не почака!
Опитвам се мрака с поглед да скъсам,
да видя спасена, отсреща брега.
Надежда едничка душата ми чопли,
очакване дипли скришом нощта. ...