На моста
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш в отминали дни,
заслушана в думи любовни.
Отдавна изречени с толкова жар,
сърцето ми тъжно заплака!
Спомен далечен в мен заваля,
защо ли за миг не почака!
Опитвам се мрака с поглед да скъсам,
да видя спасена, отсреща брега.
Надежда едничка душата ми чопли,
очакване дипли скришом нощта.
На другия бряг на нашия спомен
дали ме очакваш искам да знам.
Затварям очи и тихо се моля,
щом ги отворя, ти да си там!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
