geni24 (Евгения Георгиева) geni24 (Евгения Георгиева)
13 203
Oct 15, 2009, 10:22 AM

На моста

  Poetry » Love
915 0 5

Минавам отново по стария мост,

обрасъл с въздишки вековни.

Потапям се сякаш в отминали дни,

заслушана в думи любовни.


Отдавна изречени с толкова жар,

сърцето ми тъжно заплака!

Спомен далечен в мен заваля,

защо ли за миг не почака!


Опитвам се мрака с поглед да скъсам,

да видя спасена, отсреща брега.

Надежда едничка душата ми чопли,

очакване дипли скришом нощта.


На другия бряг на нашия спомен

дали ме очакваш искам да знам.

Затварям очи и тихо се моля,

щом ги отворя, ти да си там!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0