Изслушай ме, аз знам защо е пуста тъмнината,

защо сънят от теб страни,

защо ръка в мойта вплиташ в тишината,

аз знам защо, не говори!

Познавам те добре, и страховете ти познавам,

и мислите, които те гневят,

и туй, що нощем мира не ти дава,

в очите ти познавам всеки път.

Не помня точно първата ни среща,

не помня нито дата, нито ден,

когато тръгнахме по пътя на живота,

нелесен - ни за тебе, ни за мен.

Не помня, но нека и не зная, защо без теб съм непозната,

защо без теб е страшно да си сам,

защо без теб е тъмна и зората,

не говори, аз знам!