Изслушай ме, аз знам защо е пуста тъмнината,
защо сънят от теб страни,
защо ръка в мойта вплиташ в тишината,
аз знам защо, не говори!
Познавам те добре, и страховете ти познавам,
и мислите, които те гневят,
и туй, що нощем мира не ти дава,
в очите ти познавам всеки път.
Не помня точно първата ни среща,
не помня нито дата, нито ден,
когато тръгнахме по пътя на живота,
нелесен - ни за тебе, ни за мен.
Не помня, но нека и не зная, защо без теб съм непозната,
защо без теб е страшно да си сам,
защо без теб е тъмна и зората,
не говори, аз знам!
© Ирина Велева Все права защищены