На моя съученик

Ти обичаш като мене, Руси,

да мечтаеш или да спориш.

Звездната романтика да вкусиш...

и свойте принципи да устоиш.

Дълго с тебе сме мечтали тихо,

много често, всеки ден почти.

Още като юноши открихме -

празен е животът без мечти.

Често даже сме се клели с тебе

като братя да сме аз и ти!

Завистта нас да не ни погребе!

Да вървим след нашите мечти!

Но животът ни бе училище.

Взимахме уроци по живот.

Много страхове у нас отприщи,

щом тръгнахме да търсим брод.

Дойде време да се разделиме.

Всеки тръгна в своя земен път.

Длъжни сме да пазим чест и име,

макар че често сме на кръстопът...

Вече гоним чужди интереси...

Бързаме, понякога не спим!

Все играем в чуждите пиеси,

кажи как клетвите ще удържим?!

Вече първите горчилки пихме,

с тях и детството ни отлетя,

ний всякакви илюзии избихме,

по свой път вече всеки възмъжа.

Първата любов от нас отмина

и с фанфарите си отшумя.

Няма я и райската градина...

Във тъмното Маяка зажумя!...

Липсват ни и розовите вишни...

Алчността и нас ни завладя!

С хитреците стогодишни

и ние заживяхме във света!

И какво? Какво от нас остана!?

Скъсахме с крилатите мечти!...

Тръгнахме да стигнем до тавана,

но все на дъното стоим, почти!...

     2506.1950г. Първомай