На моя съученик
Ти обичаш като мене, Руси,
да мечтаеш или да спориш.
Звездната романтика да вкусиш...
и свойте принципи да устоиш.
Дълго с тебе сме мечтали тихо,
много често, всеки ден почти.
Още като юноши открихме -
празен е животът без мечти.
Често даже сме се клели с тебе
като братя да сме аз и ти!
Завистта нас да не ни погребе!
Да вървим след нашите мечти!
Но животът ни бе училище.
Взимахме уроци по живот.
Много страхове у нас отприщи,
щом тръгнахме да търсим брод.
Дойде време да се разделиме.
Всеки тръгна в своя земен път.
Длъжни сме да пазим чест и име,
макар че често сме на кръстопът...
Вече гоним чужди интереси...
Бързаме, понякога не спим!
Все играем в чуждите пиеси,
кажи как клетвите ще удържим?!
Вече първите горчилки пихме,
с тях и детството ни отлетя,
ний всякакви илюзии избихме,
по свой път вече всеки възмъжа.
Първата любов от нас отмина
и с фанфарите си отшумя.
Няма я и райската градина...
Във тъмното Маяка зажумя!...
Липсват ни и розовите вишни...
Алчността и нас ни завладя!
С хитреците стогодишни
и ние заживяхме във света!
И какво? Какво от нас остана!?
Скъсахме с крилатите мечти!...
Тръгнахме да стигнем до тавана,
но все на дъното стоим, почти!...
2506.1950г. Първомай
© Христо Славов Все права защищены