Усмивка детска в утрото изгрява,
две мънички очи като звездички засияват...
И всичко друго някъде далеч остава,
загубва смисъл всяка злободневна драма.
Бърбори сладичко гласче
на свой език - красив, неразбираем,
сълзи и смях на нежното лице
се сливат и разделят в миг безкраен...
Звука на тупкащи крачета
изпълва всички ъгли, всички стаи -
ах, колко малко трябва на човека
да е щастлив и болките си да забрави! ...