На моя внук
Усмивка детска в утрото изгрява,
две мънички очи като звездички засияват...
И всичко друго някъде далеч остава,
загубва смисъл всяка злободневна драма.
Бърбори сладичко гласче
на свой език - красив, неразбираем,
сълзи и смях на нежното лице
се сливат и разделят в миг безкраен...
Звука на тупкащи крачета
изпълва всички ъгли, всички стаи -
ах, колко малко трябва на човека
да е щастлив и болките си да забрави!
От неговата ангелска душа
като сълза прозрачна, бистра
извира искрена и бяла любовта -
без задни помисли, без тънки сметки, чиста...
Благодаря ти, мъничко момче,
че връщаш в мен ония чувства,
които пълнят майчино сърце
щом мънички ръце прегръщат!
© Анета Русева All rights reserved.
