23 feb 2011, 22:42

На мoята Любов

687 0 4

На моята Любов

Към теб през нощите пътувах,
в лодката си " Мисъл" с тебе бях.
Желаех те и в сънища сънувах,
животът спря, но аз не спрях.

И в дълъг път от обич по море
вълните в страсти ме люляха.
Разтапяха се айсберги от ледове,
а ритмите сърдечни името зовяха.

Пробудих всички диви зверове,
да ревнат срещу мен ревниво,
събирах в шепите си светове,
да ти е хубаво, щастливо . . .

По Възкресение при мен дойде
и възкреси ме с всичко живо.
Душата ми с Любов превзе,
прогони тъжното и сиво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно откровение!
    Много топло звучи...Звън на влюбена душа.
    Поздравления, Лидия!!!
  • Краят е чудесен! Сякаш дълго си го очаквала...много,много хубав стих!
    Поздрави!
  • do angelbard

    Радвам се, че си съпричастен!
    "Аз съм си все влюбена"-както казва един мой стих, а сега е влюбена героинята ми.Този стих е само чувствата ми от миналото, облечени с незабравимата и вечно жива Любов! Поздрави и много Любов!
  • Да, да обичаш е невероятно хубаво и аз съм влюбен! Харесва ми личната ти изповед, облечена в стихове!Изцяло съпричастен съм!Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...