3 nov 2011, 20:20

На моята... Самота 

  Poesía
913 1 6

Поканих я и тя не ми отказа,

уви се нагло и ме задуши,

но пък достатъчно ревнива се оказа -

напада ме, заканва се, крещи...

 

Аз знам, че ú е време да си тръгне!

Но как? Привикнали в семейния уют,

в интимния ни танц - когато мръкне,

по-силно се привързваме един към друг.

 

В един от монолозите си се попитах:

- Наистина ли ми е само тя в света,

единствена, с която толкова години скитах

и никога не я нарекох „Самота”!

 

...

 

Не се е случвало да идва непоканена!

Нахална е, ревнива... но и вярна!

На всеки лична - няма предоставена,

а моята дори е популярна!

© Ивайло Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??