Видях те в късен час
на безкрайна лятна нощ.
Озари съзнанието ми
със своя блясък и разкош,
а думите ти, тъй сладки и омайни,
направиха миговете ни безкрайни.
Седяхме и се вглеждахме един срещу друг,
а аз вече бях уцелена с любовния лък.
Омагьосана от ореховите ти очи,
политах и слизах в бездни, облаци и дълбини.
Сгушена на топло в къщи,
с приятен мирис на индрише, ...