На него
Видях те в късен час
на безкрайна лятна нощ.
Озари съзнанието ми
със своя блясък и разкош,
а думите ти, тъй сладки и омайни,
направиха миговете ни безкрайни.
Седяхме и се вглеждахме един срещу друг,
а аз вече бях уцелена с любовния лък.
Омагьосана от ореховите ти очи,
политах и слизах в бездни, облаци и дълбини.
Сгушена на топло в къщи,
с приятен мирис на индрише,
спомените ме обгръщат и се питам
къде сега си ти, мое морско момче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
