6 feb 2019, 0:28

На осемнадесет

1.4K 0 0

Час след час, ден след ден

на осемнадесет стана вече.

Биологичния часовник явно увреден,

забравил бе, да ме подготви отдалече.

 

Мислех си че няма как да има край,

да бъда нужен сутрин – вечер.

Живеех си във собствен земен рай,

отписал бях природата като диспечер.

 

Животът има смисъл съвършен,

направляван е от сила висша.

Отстъпва “таткото, - героят” уморен,

синът съзрял, по-лекичко да диша.

 

Пред него има още дълъг път,

ще се развива, труди и израства.

“Герой” ще стане, такъв му е редът,

пред очите му детенце ще пораства.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юрий Радулов Todos los derechos reservados

Това е посветено на моя син Мартин Радулов, който преди два месеца навърши 18 години.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...