nejna^burq (Аланна)
7 6
18 sept 2006, 11:36

На Перин 

  Poesía
903 0 2

Бях сама,
Лутах се сред тъмнина в душата
И тогава Бог разкри ми красотата -
Прати ми го,
За да усетя топлотата.

Замря сърцето ми в секунда
И не знаех как да му отвърна.
Очите му бяха сякаш безбрежно море,
Криещо душата му -
Душа на дете
Пламтящ като огън,
А изваян от лед
Прелестен вълк, шепнещ:
" Върви с мен напред!"
По пътеката, осеяна с минала болка и страх,
Аз с него вървях.

В прегръдките му искам и тази нощ да заспя
Да усещам познатата топлина
Сутрин дълго в ликът му да се взирам
За да се радвам на всяка негова черта
С целувките му чезне реалността
Той е животът без болка, тъга, празнота.

© Аланна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??