XII б неповторим,
Мой клас така любим!
Семейство мое през последните пет години,
Някой сте заедно и от детските градини.
Аз дойдох малко от далече,
Не знам кой вятър тук ме довлече.
Леко странна и много различна,
Дори бих казала „престъпно” прилична.
Непознатата аз бях,
От предстоящото ново се боях.
Имах ново семейство „приемно”,
Оказа се доста гостоприемно.
Сдобих се с двадесет и седем братя и сестри,
Не са кръвни, но пък са съученици добри.
През годините взаимно се опознавахме,
Трънливите пътища заедно изминавахме.
Някъде между капките минавахме.
Някога се защитавахме,
Друг път нарочно се издавахме.
Не съм си и мислила, че всички се обичаме,
Но приятели с повечето се наричаме.
Всеки е различна личност,
Изявена със своята героичност.
Или пък със своя неповторим талант,
Например имаме пианист – музикант.
Имаме си певица народна,
Нищо,че често пее и поп-фолк музика родна.
Футболист изявен, математик и физик,
Друг се стреми да стане химик.
Няколко любители на литературата,
Дузина харесващи физкултурата.
Всеки тук е с различни заложби,
Задачи решава в своята сфера сложни.
Дори и да нямаме дарби - ние сме неповторими,
Справяме се с всички проблеми неборими
И достигаме върхове с табела „Недостижими”.
Защото сме едно голяма цяло, една система сложна.
Работата без един дори е мисия невъзможна.
И последно, но не е за изпускане и нашия класен,
Който винаги с нас е съгласен.
Историк прекрасен, учител любим,
Илия Димов – класен неповторим.
Тежка ще бъде раздялата
И тъжна за всеки от нас.
Нека тази връзка заздравялата,
Остане винаги във нас до сетния ни час.
© Donika Jelkova Todos los derechos reservados