На прага на завършването

XII б неповторим,

Мой клас така любим!

Семейство мое през последните пет години,

Някой сте заедно и от детските градини.

Аз дойдох малко от далече,

Не знам кой вятър тук ме довлече.

Леко странна и много различна,

Дори бих казала „престъпно” прилична.

Непознатата аз бях,

От предстоящото ново се боях.

Имах ново семейство „приемно”,

Оказа се доста гостоприемно.

Сдобих се с двадесет и седем братя и сестри,

Не са кръвни, но пък са съученици добри.

През годините взаимно се опознавахме,

Трънливите пътища заедно изминавахме.

Някъде между капките минавахме.

Някога се защитавахме,

Друг път нарочно се издавахме.

Не съм си и мислила, че всички се обичаме,

Но приятели с повечето се наричаме.

Всеки е различна личност,

Изявена със своята героичност.

Или пък със своя неповторим талант,

Например имаме пианист – музикант.

Имаме си певица народна,

Нищо,че често пее и поп-фолк музика родна.

Футболист изявен, математик и физик,

Друг се стреми да стане химик.

Няколко любители на литературата,

Дузина харесващи физкултурата.

Всеки тук е с различни заложби,

Задачи решава в своята сфера сложни.

Дори и да нямаме дарби -  ние сме неповторими,

Справяме се с всички проблеми неборими

И достигаме върхове с табела „Недостижими”.

Защото сме едно голяма цяло, една система сложна.

Работата без един дори е мисия невъзможна.

И последно, но не е за изпускане и нашия класен,

Който винаги с нас е съгласен.

Историк прекрасен, учител любим,

Илия Димов – класен неповторим.

Тежка ще бъде раздялата

И тъжна за всеки от нас.

Нека тази връзка заздравялата,

Остане винаги във нас до сетния ни час.