17 may 2007, 12:46

На прощаване 

  Poesía
694 0 6
          На прощаване

 

Защо всеки път, когато те доближа,

ти изчезваш, а аз оставам тъй самотен?

Защо пред мен е твоя лик свещен?

Защо съдбата така ни изигра?

 

Как двама с тебе страдаме?

Знам, боли те, мен - също.

Заедно да сме - не можем.

Кървят сърца ни, как боли, нали?

 

Далеч един от друг, болката не стихва.

Измъчваме се, опит да го преодолеем.

Провал и отново опит, този път без малко.

Докога, аз вече се предадох, не мога повече.

 

Продължи без мен борбата за живот.

Аз не мога, вече страдах достатъчно.

Искам да намеря свещеният ми мир.

Казвам сбогом - обичам те - сега те напускам.

 

Един ден във  рая ще се сберем.

Е, аз ще те чакам - ОБИЧАМ ТЕ.

Сега ти казвам сбогом - ОБИЧАМ ТЕ.

Прости мойта слабост - ОБИЧАМТЕ.

 

Не ме забравяй - обичам те.

Обичай, продължи напред.

Моля те, продължи, аз нямам сили.

Сбогом и помни - ОБИЧАМ ТЕ.

 
                              Сбогом, любима, обичам те!
 

 

 

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??