17 мая 2007 г., 12:46

На прощаване 

  Поэзия
695 0 6
          На прощаване

 

Защо всеки път, когато те доближа,

ти изчезваш, а аз оставам тъй самотен?

Защо пред мен е твоя лик свещен?

Защо съдбата така ни изигра?

 

Как двама с тебе страдаме?

Знам, боли те, мен - също.

Заедно да сме - не можем.

Кървят сърца ни, как боли, нали?

 

Далеч един от друг, болката не стихва.

Измъчваме се, опит да го преодолеем.

Провал и отново опит, този път без малко.

Докога, аз вече се предадох, не мога повече.

 

Продължи без мен борбата за живот.

Аз не мога, вече страдах достатъчно.

Искам да намеря свещеният ми мир.

Казвам сбогом - обичам те - сега те напускам.

 

Един ден във  рая ще се сберем.

Е, аз ще те чакам - ОБИЧАМ ТЕ.

Сега ти казвам сбогом - ОБИЧАМ ТЕ.

Прости мойта слабост - ОБИЧАМТЕ.

 

Не ме забравяй - обичам те.

Обичай, продължи напред.

Моля те, продължи, аз нямам сили.

Сбогом и помни - ОБИЧАМ ТЕ.

 
                              Сбогом, любима, обичам те!
 

 

 

© Benifios Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??