Как попаднах тук не питам,

нито как да продължа.

Без дори да се замисля,

по пътека аз вървя.

Краят някъде се губи,

аз съм сляп да го съзра!

Но това не ми е нужно,

продължавам да вървя.

Някой  път приятел нося,

друг ме водят за ръка.

Но дори и сам да крача,

стъпките не си броя!

А пътеката не свършва,

всяка стъпка - кръстопът!

Но краката ми не спират,

по инерция вървят!

Този път дали го има?

Или ми е в съня?

Но дори да е измислен,

аз не спирам да вървя!