На път...

8 feb 2020, 1:17

Poesía » Filosófica

795 1 2

Живота си побирам в малък куфар.

Два чифта дънки. Ризи на каре.

Един часовник на ръката. Счупен.

И спомен от, несбъднато море...

Не знам къде отивам този път.

На сутрешно кафе ми се мълчи.

Човека е човек от кръв и плът,

а птицата, защото пък лети.

Небето става лѝлаво. От черно.

А после посинява. Утро. Здрач.

Вагоните са стари и мизерни,

а влаковете им - пълзяща скрап.

И тръгвам. Без мечти и без посока.

Във джоба до сърцето - двайсетачка.

На щастието вече е изтекъл срока.

Аз повече за него нямам крачка...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.