15 dic 2014, 10:27

На работното ми място

  Poesía » Civil
810 0 0

 

 

                          

        На работното ми място

 

  Денят започва със  забързан ритъм.

  Преваля... ето умората вече ми  личи,

  а аз се надявам в работата ми

  някой, моето старание да отличи.

  

  С усмивка прикрила обидата и разочарованието,

  а моят колега уби за жалост на денят очарованието.

  Свеждам глава и поемам напред

  и се опитвам да си взема добра поука занапред.

 

  Следващият ден започва пак,

  и се опитвам да вярвам, че доброто ще победи

  но за жалост, някой успява бързо да ме разубеди

  и в несъществуваща грешка да ме набеди.

 

 От притеснение сърцето ме стяга, главата боли.

 Как да обуздая тази жестокост, която около мене цари.

 Ръцете ми треперят, а умът ми отказва да ми служи дори.

 Боже, ако те има, моля те в този час ти около мене бъди.

 

 Дай ми сили, и за да се справя, ти на мен помогни,

 а със своето божествено опрощение ме повдигни.

 Трябва да работя, парите ми трябват за да оцелея.

 Как на болния и слабия твоята божествена сила да влея?

 

  Питам се със сърцето си ще мога ли да простя

  и моите и хорските грешки аз с любов залича?

  Иска ми си аз да мога своята “ болест”  да победя

  и всички болни хора със здраве да даря.

 

  Болестта ми е “голяма”, а за нея аз не зная лек.

  Питат ме – “Какъв ми е проблема? “

  -Докторе,  изправена съм пред дилема.

  Да си мълча ли или да изкрещя  диагнозата си:

   - Отвращение от хората

   и със това да подпиша  прогнозата си:

  - Бягство в гората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петранка Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...