8 sept 2009, 20:13

На раздяла 

  Poesía » De amor
738 0 2
Погледни ме в очите. Там ще видиш угаснали
сто мечти разпилени, сто звезди без простор...
Като цвете поливано вечер пораснали
са копнежите в мене. Твойте длани - затвор -
са ги вкопчили диво във своята хватка
и не виждам лъчите, но в мене пламти...
Твойте погледи, думи... за мен са загадка
като пролетен вятър, който нещо шепти.
Ти умислен си някъде. Аз съм дваж по-далеч
и се плискам с вълните на времето...
Без умора се хвърлям във дивата сеч,
но не спирам и там да го търся - вълшебното. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??