На тъмната и прашна автогара
за сетен път изпращаш любовта.
Сълза горчива бавно се търкулва,
по бузата остава пак следа.
И днес е тъмнината твоя спътница,
обгърнала те целия в тъга.
А в рейса по стъклото изпотено
сърце със пръсти ти рисува тя.
Ще прилепи устата си в целувка,
но няма да усетиш топлина.
Безмълвно ще отрони пак
''ОБИЧАМ ТЕ'',
а ти ще ù помахаш със ръка.
Тя тръгва си от теб с тъга и болка,
с набръчкано, разплакано лице.
И всеки следващ път на автогарата
оставя част от своето сърце.
Ако ти си събирал всичките частици
и сглобил си нейната душа...
ако спомените си запазил вечно,
значи в твоя дом е любовта...
Но ако за нея си забравил
и всички мигове си разпилял...
остави букет от бели рози
в памет... че си я предал.
На тъмната и прашна автогара
едно момче изпраща любовта.
Сълза горчива бавно се търкулва,
ала с устни я попива тя.