23 may 2010, 23:41

На раздяла

973 0 10



Не съм много добра във разделите!

Всъщност, бих казала - никак добра.

Не приличат сълзите на смелите,

успели да скрият тъгата с ръка.

 

Така че тръгвай, недей ме поглежда

и не надничай  през рамо назад.

Там те чака път красиво изглеждащ

и ново начало без болка и страх.

 

Там те чакат мечти и копнежи,

един различен, примамващ те свят.

Ти сега мълчиш… Глава не навеждай,

а помни ме щастлива (такава и бях).

 

Не съм много добра във разделите,

така че тръгвай, отпътувай с нощта.

Да, не приличат сълзите на смелите,

но аз не съм смела…  Аз съм сама!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво...както винаги
    Поздрави!
  • Пожелавам ти цялото щастие на света,Сияна!
  • Честит Рожден Ден, Сиско!
    Да го празнуваш още дълги години с верни приятели, с много радост и непременно с отбрано питие!
    Пожелавам ти много здраве, много късмет и да не губиш Онзи творчески "гъдел", който не ти дава мира и ти дава Музи, за да твориш!
    Прегръщам те, миличка!
  • Да, финалът!!! Харесах!
  • Финалът...!*
    Хубав стих, Сиянче!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...