21 may 2012, 0:10

На разсъмване

  Poesía
836 0 5

 

По камъни, изтръпнали от спъване

се разпиляха грешните посоки…

Светулки в шепа мрака днес загърнаха,

звездите заблещукаха високо…

 

Задъхано, небето в хлад се свлече,

за да ми каже, че все още мога,

реша ли, да побягна надалече…

Но пак ще търся вярната посока.

 

Какво, че ще ме брулят ветровете

(съдбата на бодливите е тежка),

нали и днес една искрица свети,

опари ли ме следващата грешка…

 

По пътища, накуцващи от взиране,

днес бавно се прокрадва тишината.

Но в утрото надежда се провира

за да намери брод във тъмнината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...