На разсъмване
По камъни, изтръпнали от спъване
се разпиляха грешните посоки…
Светулки в шепа мрака днес загърнаха,
звездите заблещукаха високо…
Задъхано, небето в хлад се свлече,
за да ми каже, че все още мога,
реша ли, да побягна надалече…
Но пак ще търся вярната посока.
Какво, че ще ме брулят ветровете
(съдбата на бодливите е тежка),
нали и днес една искрица свети,
опари ли ме следващата грешка…
По пътища, накуцващи от взиране,
днес бавно се прокрадва тишината.
Но в утрото надежда се провира
за да намери брод във тъмнината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
