12 sept 2006, 19:14

На разсъмване

  Poesía
3.2K 0 24
На разсъмване
усещам
ръцете му със бели длани
като на ангел
да ме погалват,
докато си мисли, че още спя.
Подслушвам
как неговите боси крака
докосват
с лъчезарна елегантност
студеното на пода
и виждам
със затворени очи
как синьото в очите му
преминава в сънено
/синьото на очите му е безумен цвят/.
Заболява в мен
изплъзващата се взаимност
изпод завивките.
Потръпва тялото ми
от искрите електричество,
образувани
при докосването на ризата
до мъха на неговата кожа.
Движението на въздуха му
разлива своя мускус -
фонтан от мириси
в ума ми, в дробовете.
Хубав е...

Бих се отказала
от чудото на моя нов ден
и от чудото на всички следващи,
за да гледам това,
което е той,
преди да съм отворила очи
на разсъмване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...