12 сент. 2006 г., 19:14

На разсъмване

3.2K 0 24
На разсъмване
усещам
ръцете му със бели длани
като на ангел
да ме погалват,
докато си мисли, че още спя.
Подслушвам
как неговите боси крака
докосват
с лъчезарна елегантност
студеното на пода
и виждам
със затворени очи
как синьото в очите му
преминава в сънено
/синьото на очите му е безумен цвят/.
Заболява в мен
изплъзващата се взаимност
изпод завивките.
Потръпва тялото ми
от искрите електричество,
образувани
при докосването на ризата
до мъха на неговата кожа.
Движението на въздуха му
разлива своя мускус -
фонтан от мириси
в ума ми, в дробовете.
Хубав е...

Бих се отказала
от чудото на моя нов ден
и от чудото на всички следващи,
за да гледам това,
което е той,
преди да съм отворила очи
на разсъмване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...