ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
8 oct 2008, 6:20

На разсъмване

949 0 15

Бял кичур в косите ти догаря.

Пепел от последното обичане.

Бяла нишка в черните ми гари.

Цъфнало, сред зимата, кокиче.

Пътят сложен е, за съжаление.

Пълен е с мечти и многоточия.

Там, където има откровение,

цъфва завръз върху слепоочие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • EDINAKA (ОТКРОВЕН И СМИРЕН)
    EDINAKA (ОТКРОВЕН И СМИРЕН)
    Мълчи народът , глухо и страшно дрънкат окови
  • smile1 (Валка)
    smile1 (Валка)
    Извини ме Зем,не се меся,но и при мен е същия коментар.А усмивката ми,никой не може да смачка!!!!!!!!!!СИЛНА СЪМ!
  • smile1 (Валка)
    smile1 (Валка)
    EliTa (Ели ) това копи,пейст ли е?Май навсякъде коментара ти е еднакъв!Завист или пуберитетски комплекси е това?
  • EDINAKA (ОТКРОВЕН И СМИРЕН)
    EDINAKA (ОТКРОВЕН И СМИРЕН)
    Земеделецо благоговея пред теб - аз съм SOOOOOOS, но на мен вече ми запушиха устата като ми изтриха профила от сайта. Пиша ти под този ник , но ще продължавам да те чета независимо с какъв ник ще трябва да вляза - така или иначе не могат да спрат свободата на словото. Успехи!!!!!
  • EliTa (Ели)
    EliTa (Ели)
    ей, Зем...
    смяташ ли, че отговорите ти се четат от коментиралите?
    ако е така, сори,
    но все си мисля, че ако ти се чати има други пространства...
    и...моля не ми отговаряй

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0