ZEMEDELEC
855 el resultado
Тежки мъгли тихо нагазват в реката.
Навън е хладно, вали,всичко е в нежна позлата.
Твоите думи в нощта идват неистово голи.
Боже, каква простота,а толкова много глаголи.
Обичам я есента,леко минорна, без звуци. ...
  850 
  1251  11 
Днеска е сряда. Шум на терасата.
Домът сякаш увит е със плюш.
Свърши се август - гол и прекрасен.
Трябва ли нещо си още?!
Ягоди късне в мите чиния. ...
  741 
Не те събужадам, преди да е съмнало.
Не те отричам, току-що напъпила.
Нагоре съм...Нагоре съм по стръмното...
Не те оставям, още ненастъпила...
Хлапето съм с разрошени коси ...
  848  12 
  684 
По рамото не ще ме тупнат.
И "Аз съм с тебе" не изричат.
Мечтите ми от лист захлупени.
Мастило се на капки стича.
И да повярвам все не мога. ...
  562 
Любовта са измислили доверчивите хора.
На природата е равнодушно естеството.
Земята и Небето на слепите не говорят.
Дървото няма как да обича листото.
Щъркел и степ не помнят раздялата. ...
  719 
  626 
Сипи ми чаша любовна магия
Капка тъга тури за синджир.
Жаден да ходя, а все да те пия,
тебе да искам-сега и подир...
Земната гръд от обич да тръпне. ...
  1278  12 
Когато стрелят пушките и танковете,
пълзят в полето, тракат със вериги,
тогаз отлита към Небето Ангел
разплакан, тъжен, от душа обиден...
На тяло-слаб, възпитан не в казарма, ...
  657 
В студени прозорци капчици чукат.
Рисуват зигзаги по прашно стъкло.
Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.
Самотен и тъжен за късче Добро...
Хора не среща добрата му дума... ...
  634 
Словото Божие е някак си уродливо...
В отговор на този въпрос,
крачи в безпътица,,търпеливо
неканоничният Христос.
Не в дългополи одеания ...
  700 
Ако си имаш десет ризи,
закупени със евро- цента
и още пет си придобиеш-
си с ново петдесет процента.
А ако тази, що си сдрал, ...
  629 
Аз за книги разговарям-
той започва да се мръщи:
"Аз, бе братче, го разтварям само фризерчето вкъщи!"
Магазинерски гаф
Млада дама Ще обслужвам: ...
  1321 
Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...
  849 
Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...
  741 
  803 
На Ели Георгиева-Билкарката, стих-портрет
За теб е ценна "даже и минутата",
Дори и днес "когато лудата ти възраст е далече"
скреж в къдриците черни се лута
и на вратата есента потропва вече... ...
  1476 
Свършва се Пътят ми! Ще има ли утре?
Плува във зной петдесетият юли.
Целувам ти пръстена, ей там, на кутрето.
Пяна лавинна протича през тюла...
Трябва да успеем да се налюбим до зимата. ...
  589 
Чужди ще се простим. Хладен е март.
Пак е завят пътят за Драма.
Изгубих си картите. Няма хазарт.
И посред зима няма и драма.
Отговор непременно сърцето ще иска. ...
  687 
Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга! ...
  708 
Тихо, суетно животът изтича.
От беди главата се мае.
Моята обич, като малко момиче,
плаче във своята стая.
Изпълнен е денят със слънчеви пръски ...
  841  12 
  813 
Искам да дойдеш по бяла шамия.
Искам да гледам, с очи да те пия.
Искам са бъдеш топла и гола.
Ръката неволно се спуска надолу.
Искам очите ти, впряни във мене ...
  2324 
Не се влюбвай! Ще ме боли.
Като риба на брега да се мяташ.
Живей достойно! Достойно умри
и нека цъфти над тебе земята!
Тогава вече няма да мога... ...
  1275 
Нямам дългове и зная,
че напреде беше Слово
и по пътя ни към Рая
то поведе ни отново.
Вощеница паля в Храма ...
  1034 
"Спря се отново и тежко въздъхна.
Тежко се движи, всичко боли"
"Лулата запалва, че да е наслука.
Молитва към Бога с надежда мълви."
"Искаш ти да те затвори в храма си... ...
  675 
Кръчма родопска.
Опушена. Стара.
Мирише на вино.
Мирише на скара.
Зад бара, ви казвам, ...
  2303 
Пак се съдра туй небе.
Димът нагоре протяга ръце.
Пак ще напиша каквото не бе.
С ново съм вече лице.
Пак се излива потоп над бита ми. ...
  752 
Как искам да ти покажа,
че зимата вече отчина...
Не, не мога да ти разкажа,
как ангели свещ ми даряват и няма месечина....
Знам, че и бялото си замина, ...
  656 
Как ме понасяш, мили?
Как ме поддържаш, разсмиваш...
За всичко да питаш откъде сили?!
От силата на душата си възхитен, не заспиваш...
А между нас са метри след метри ...
  642 
Налегна ни зимата и не лъжат прогнозите,
че виелиците са по-силни и от пасатите.
Писмата си пиша. Бели са коловозите.
Не ми е ясно защо, но нямам и адресати.
Имената не помня. За какво са забравих. ...
  686 
И времето е май нетърпеливо,
а топлината - в шепа я сбери,
Цъфтеше есента и младата коприва
листа протягаше, да заблести,
Цъфти и зеленее, пламък жив! ...
  645 
Май дойде вереме да оправиме сметките.
Пак не изтеглих щастливо билетче.
Градът е безлюден, като изчеткан.
Само от гарата шуми издалече.
Всичките стихове спят непробудно. ...
  587 
При нас е като в Багдад - спокойно и тихо.
На 55, разумни сме хора.
Замаяно спи нейде лудото вино,
а ние не търсим в него опора.
Залепнали сякаш сме за чинии и чаши. ...
  680 
Пиех кафе, слънчево беше.
Случайно дочух уличен кларнетист.
Свирнята му накъсано се дереше.
Смесено някак си народно с туист.
Прекъснато свиреше, но с жар. ...
  1065 
Отново е утро и хващам тролея.
Пътувам през целия град.
Уредба надута попфолка го лее.
Седалки нарязани и ни един млад...
Побелели, а тръгнали с мотики, с пръскачки... ...
  1083  28 
  1379 
Малко ракия, два-три домата.
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...
  1394 
Наблюдавам нощта, началото почва.
Само преди миг ми се струва
спусна се слънцето по дългото многоточие,
избухна и залезът и взе да палува.
Пристъпвайки с бавни стъпки от изток, ...
  737 
Propuestas
: ??:??