На шега ... (почти документално)
(Случва се да моля мама ден през ден
да напише стих в съавторство с мен.
Тази нощ я издебнах във разговора
и записах думите и как римува на шега
Моля ви за закачката не се сърдете ,
ако ви е интересно го прочетете)
( автори: Дори и Етчи )
Случи се късно през нощта
„едно съобщение” ми свети,
мама пише, ще го прочета.
Пуснала е текст в куплети.
Видях го, смея се в захлас.
Знам в сайта е добър четец.
Често коментираме на глас
текстовете, тя ми е „звънец”
Започнахме диалог в рими
Весело беше без съмнение,
а думите (мамо прости ми)
сглобих в стихотворение.
То ми пише и не спира,
щот отвътре му напира.
И от срам се изчервява,
и надига страшна врява,
че от мама е шестичката,
туй не му е по душичката.
Ами мама си го обича
затова не е критична тук
пък на детето му прилича
да е скромно. И без звук
да реди куплети в рими
които извират от душата
за истории така любими
и от живота за нещата.
Явно има жилка в рода
тя предава се от векове
разбрах защо така редя
с желание често стихове.
Мама ми ги е предала
но не иска да блести
затова не е и пожелала
с мен думички да реди.
Ех, мило слънчице на мама,
как само ме боготвориш,
но като таланта си го няма
как от мен да си го втелиш?
[втелиш от шопски означава
някой че си въобразява}
Абе аз нищо, че съм овне
но нещата добре съзирам,
от тези твои мили редове
талант че имаш подозирам.
За мен ще бъде звезден миг
да видя една творба от мама
и ще съобщя със силен вик,
че гордост си ми ти голяма.
Тук спор голям се очертава –
лъв с овен да се надвиват,
но мен музата ме изостава,
мозъчните клетки се развиват.
Тя, музата не ме познава,
затова при мен си дреме,
няма някога да съм това,
което ти си за мене!!!!
Не мамо, как със теб ще споря
на това ти не си ме научила.
Аз искам само да си отговаря
от кой интереса съм получила.
Как от кой бе миличко,
ами разбира се от тати,
може ли да го вземеш от друг
не казвам като онази трънчанка
„Яяяяя, аз ако съм го чекала,
и вас нямаше да ви има тук!”
То от татко друго взех си
не видя ли позната усмивка,
и от смях едвам дъх поех си
шегите лееш ги като заливка.
А и то усмивката се вика
идва щом я предизвикат.
Имам много тук във плика
само трябва да ги привикат.
Разговора ни завърши с това.
До следващото ни засичане
Аз го публикувам със зова:
Желая ви смях и обичане.
Благодаря ти мамо !
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
