8 ago 2012, 16:52

На Шипка всичко е спокойно

4.7K 1 0

                                                    На Шипка всичко е спокойно

                                                                                                       

                                            Шипка, на историята наша ореол си ти,

                                            ореол ще бъдеш до далечни бъднини.

                                            Годините ще летят, ще отминават,

                                            но поколенията няма да забравят,

                                            че България възкръсна за времена добри

                                            през Шипченските паметни дни.

                                            През августовската жега голяма

                                            в театъра на страшната драма,

                                            в който българи с братя руснаци

                                            победния път начертаха с кървави знаци.

                                            Застлаха го с герои-мъртъвци,

                                            загинали с чистотата на светци.

                                                                                

                                            Дойде ли август,

                                            това време

                                            тръпки ме побиват,

                                             желание ме обземе.

                                            Стягам се. Тръгвам

                                            към Шипка, върхът

                                            там във планината,

                                            където извисил е снага

                                            паметник в средата.

                                                                             

                                             Щом горе се кача

                                             и по върха запристъпвам,

                                             сърцето ми лудо заподскача,

                                             целия настръхвам.

                                             Изведнъж се издигам и нагоре политам.

                                             Връщам се като призрак и скитам

                                             по Шипка преди повече от век

                                             в изгарящия августовски пек.

                                             Барутен дим се стеле

                                             по Върха, във кръв облян.

                                             Смърт навсякъде сее

                                             огнено-куршумен ураган.

                                             Виждам настъпващите орди.

                                             На нашите юнаци горди,

                                             изправени пред смъртта,

                                             до себе си чувам вика.

                                             Виждам как отблъскват

                                             щурма голям

                                             на настъпващата озверяла сган.

                                             Слънцето забило е

                                              огнен шиш на върха.

                                             Горещината изгаря, спира дъха.

                                             С напукани устни, жадни за вода,

                                             те напред се хвърлят, викайки "Ура"

                                              в ръкопашен бой.

                                              Умиращи, ранени,

                                               надават нечовешки вой.

                                              В него чувам последния вик

                                              на генерал Столетов,

                                              издигнат на турския щик.

                                              По редута тича казак.

                                              Дере си гласа.

                                              Надежда на всички дава

                                              за победа над врага:

                                              "- Идва Радецки, българи юнаци!

                                              Идва Радецки, братя руснаци!"

                                              Тези думи дават крила.

                                               Всички напред към врага

                                               хвърлят се, към него политат

                                               в щурм до последен дъх

                                               и врага пред тях помитат

                                                от Шипченския връх.

                                                                                         

                                                Привечер. Вее се над Върха

                                                Самарското знаме бойно.

                                                Спокоен полегнал е Духа.

                                                На Шипка всичко е спокойно.

                                                                                    

                                                Политам пак над планината

                                                като призрак-човек.

                                                Спускам се на Шипка

                                                до паметника, в настоящия век.

                                                До него в летния зной

                                                сядам и намирам покой,

                                                щом виждам около мене

                                                много хора, уморени

                                                от изкачването на върха,

                                                 с глави склонени,

                                                да поднасят венци и цветя.

                                                Да се прекланят пред подвига

                                                 на нашите деди,

                                                за по-добри дни

                                                 дали своя живот

                                                 и за щастието

                                                 на изстрадалия ни народ.                           

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...