16 ene 2023, 6:38

На София 

  Poesía » Otra
477 3 3

София моя, модерна, антична,

град на усмивки, тревоги, мечти,

София моя, омразна, обична,

как караш ти моeто сърце да трепти.

 

Трамваи звънтят в час ранен, сумрачен,

хора се втурват, незнайно къде,

пушек дими от комина невзрачен,

какво ли прикрива това старо перде.

 

А някъде там, във бяла премяна,

сградите царски издигат снага,

цветна градина, във слънце обляна,

шепне истории за радост, тъга.

 

София моя, тъй тиха и шумна,

пазеща тайни от време незнайно,

тъй цветна и сива, тъй светла и тъмна,

аз винаги теб те обичам безкрайно.

© Галя Сергеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви ♥️
  • Много хубав стих. Аз имам по-радикален, въпреки, че съм от София. Но не го пускам да не шокирам аудиторията!
  • И аз имам противоречиви чувства относно София, досега не намерих начин да изразя в стих. Ти си го направила!
Propuestas
: ??:??