На София
София моя, модерна, антична,
град на усмивки, тревоги, мечти,
София моя, омразна, обична,
как караш ти моeто сърце да трепти.
Трамваи звънтят в час ранен, сумрачен,
хора се втурват, незнайно къде,
пушек дими от комина невзрачен,
какво ли прикрива това старо перде.
А някъде там, във бяла премяна,
сградите царски издигат снага,
цветна градина, във слънце обляна,
шепне истории за радост, тъга.
София моя, тъй тиха и шумна,
пазеща тайни от време незнайно,
тъй цветна и сива, тъй светла и тъмна,
аз винаги теб те обичам безкрайно.
© Галя Сергеева All rights reserved.
