Дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Свят, в който злобата навред върлува,
където липсват вяра, честност, звън...
и всички чергата отчаяно придърпват.
Ценностите скрили в чекмедже,
заключили ги с димни катинари,
крещят за „справедливост“, що боде
очите на „предатели заспали“.
Изпъчили гърди. С размахан пръст
налагат си над други правилата,
за „свята справедливост“ и за мъст,
"борчески" загърбили правата.
Забравили, че могат в свобода
на разума да залепят крилата,
та волно да политнат след това,
към свят приел доброто на делата.
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Но моля се, живота тъй чутовен
да върнем след окаяния сън
и корена си родов... да изровим.
Таня Мезева
Не си за този свят. И аз не съм!
Познавам още куп подобни хора...
Но неслучайно вярвам, че сме тук...
Като отпор на злото неуморно...
Като часовник верен на честта,
като звездичка малка в тъмнината.
Във безнадежността... като мечта
и белег все напомнящ за цената.
Като прашника малка от простор,
сълзата чиста на добрите хора.
Макар малцина, вярвам във отбор,
че сме способни злото да преборим.
Не си за този свят... И аз не съм.
Но смисъл има щом сме тук и вяра,
че утрото ни със камбанен звън
прекрасно нещо вече предвещава...
Подай ръка приятелко... Дерзай.
Щом Бог така решил е, тъй да бъде.
Светът ни никога не би бил цял
без нас добрите, романтични хора.
Таня Г. Денева
© Таня Мезева Todos los derechos reservados