Да потанцуваме с теб, гальовна моя болка.
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието.  (Където крия себе си.)

Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра.
Надежди може да пожънем сутринта.
А тази нощ със теб

ще сме в центъра на кадъра,
със всички лъжеистини около нас.

Да потанцуваме, да се превърнем в звезден прах

и да почистим от чернилка сетивата си.
Гальовна моя болка, вече стига ми сумрак!
Мит тук е щастието, а тъмнината хапе.