9.02.2011 г., 7:15

На танцов куест с болката

592 0 0

Да потанцуваме с теб, гальовна моя болка.
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието.  (Където крия себе си.)

Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра.
Надежди може да пожънем сутринта.
А тази нощ със теб

ще сме в центъра на кадъра,
със всички лъжеистини около нас.

Да потанцуваме, да се превърнем в звезден прах

и да почистим от чернилка сетивата си.
Гальовна моя болка, вече стига ми сумрак!
Мит тук е щастието, а тъмнината хапе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...