katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
27 dic 2019, 10:07

На татко

859 0 3

НА ТАТКО 

 

Какво бих написала за татко ли?!
Тук е, но го нямаше... 
няма го и сега...
Живее в сърцето ми, въпреки че
сам пожела да е далече...
Баща е на много... 
"други" деца...
А неговите, така и не го дочакаха.
Дали още очакват да се върне?
Не знам.
Аз все още го чакам на прага,
като малко дете...
Никога няма да се откажа!
Той ме научи,
да не деля хората по друго,
освен по душа и сърце. 
Счупи всички рамки на общоприетото,
смаза и заклейми клишетата.
За татко, какво бих написала!?
Нищо друго, само... 
Обичам го!


©Екатерина Глухова 

26. Декември 2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0