Татко...Като малка, най-любимото ми 
беше твоята целувка по нослето.
Дългите игри на домино, на килима в средата на стаята..
докато не ме оставиш да спечеля три на два..
за да видиш усмивката ми.
Татко..носещ най-ароматният чай, който прави,
докато лежа безсилна на леглото от поредната настинка.
Моят татко...Не ме наричаше "принцесата на тате",
и не пазеше ме дрехите си с кал да не изцапам..
ала научи ме на най-ценните уроци от живота..
Научи ме добро сърце да имам, да обичам, да не се отказвам.
И често днес със теб сме в пререкания..
и караме се за щяло и нещяло..
но бързо си прощаваме, защото знаем,
че аз съм твое копие изцяло.
От тебе най-доброто вярвам, че съм взела,
и всеки съвет, всеки урок помня
и ще помня..Благодаря!! 
Ти "принцесата на тате" не възпита..
Ала възпита "на баща си дъщеря"!