14 jul 2015, 23:30

На теб

  Poesía
473 0 0

Защо си ти така различен?

Как поне с един не си приличаш?

Като тебе няма друг, аз знам това!

Единствен ти си на света, но не както единствен си за мен!

Аз едва ли някога ще мога да те заменя.

Та къде другаде ще намеря такава чистота, такава доброта.

Такъв блясък грее от очите ти хубави, че цялото ми тяло чак пронизва.

Аз зная,че някои след лошото тичат, но мен пък добротата ме привлича.

Тя сгрява ме,а лошото студено е, тъмно е, нека от мен то далеч да е!

Усмивката ти е толкова невинна и красива.

Тя божествена е, белязана с най сладката тръпчинка!

Тази усмивка каменни сърца троши, ледове дори топи.

Тя не е от ония подлите, нито пък е тя просташка, та да те смути!

Усмивката ти, тъй мила, тъй любяща!

Истински незабравима!

Дано не се изгуби тя никога иначе слънцето не ще изгрее пак, не ще блести тъй силно в моя свят.

А аз без твойта светлина не мога!

Ще бъда една увяхнала роза...

Ще бъда в тъмнината сред светлина от хора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Косара Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...