Защо си ти така различен?

Как поне с един не си приличаш?

Като тебе няма друг, аз знам това!

Единствен ти си на света, но не както единствен си за мен!

Аз едва ли някога ще мога да те заменя.

Та къде другаде ще намеря такава чистота, такава доброта.

Такъв блясък грее от очите ти хубави, че цялото ми тяло чак пронизва.

Аз зная,че някои след лошото тичат, но мен пък добротата ме привлича.

Тя сгрява ме,а лошото студено е, тъмно е, нека от мен то далеч да е!

Усмивката ти е толкова невинна и красива.

Тя божествена е, белязана с най сладката тръпчинка!

Тази усмивка каменни сърца троши, ледове дори топи.

Тя не е от ония подлите, нито пък е тя просташка, та да те смути!

Усмивката ти, тъй мила, тъй любяща!

Истински незабравима!

Дано не се изгуби тя никога иначе слънцето не ще изгрее пак, не ще блести тъй силно в моя свят.

А аз без твойта светлина не мога!

Ще бъда една увяхнала роза...

Ще бъда в тъмнината сред светлина от хора.