14 dic 2006, 18:36

на ТЕБ ЛЮБОВ МОЯ

  Poesía
1.8K 0 3
на ТЕБ ЛЮБОВ МОЯ

Сълзата е вода, но има сол във нея
и в гърлото ти чувстваш тази сол
така се свива то, а с него и душата
на малка топчица, кога се появи?

Нима сърцето чувства, тъжен спомен
и болката пробожда ме кат нож
аз чувствам гняв безсилен,
че веч не може да ме нарани, дали?

Дали ще съществувам и след тебе
нарамил болката във мен
така е няма да загина,
освен ако ти не ме погребеш

Една жена успя да ме пребори
една прекрасна утринна любов
но мина пладне, после стана вечер
сега е време да се разделим

Но аз не искам, стискам зъби
и стена скришом, боже колко ме боли
нима съм толкова отровен,
и чакам да ми се доспи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотни метафори! Признавам те!!!
  • От болката най често се ражда нещо хубаво!Все пак и ние с болка идваме на света
  • Така е, солени са сълзите! Парят в очите!
    А ти дочакай новото утро!
    Поздрави

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...