14 dic 2006, 18:36

на ТЕБ ЛЮБОВ МОЯ 

  Poesía
1364 0 3
на ТЕБ ЛЮБОВ МОЯ

Сълзата е вода, но има сол във нея
и в гърлото ти чувстваш тази сол
така се свива то, а с него и душата
на малка топчица, кога се появи?

Нима сърцето чувства, тъжен спомен
и болката пробожда ме кат нож
аз чувствам гняв безсилен,
че веч не може да ме нарани, дали?

Дали ще съществувам и след тебе
нарамил болката във мен
така е няма да загина,
освен ако ти не ме погребеш

Една жена успя да ме пребори
една прекрасна утринна любов
но мина пладне, после стана вечер
сега е време да се разделим

Но аз не искам, стискам зъби
и стена скришом, боже колко ме боли
нима съм толкова отровен,
и чакам да ми се доспи.

© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотни метафори! Признавам те!!!
  • От болката най често се ражда нещо хубаво!Все пак и ние с болка идваме на света
  • Така е, солени са сълзите! Парят в очите!
    А ти дочакай новото утро!
    Поздрави
Propuestas
: ??:??