на ТЕБ ЛЮБОВ МОЯ
Сълзата е вода, но има сол във нея
и в гърлото ти чувстваш тази сол
така се свива то, а с него и душата
на малка топчица, кога се появи?
Нима сърцето чувства, тъжен спомен
и болката пробожда ме кат нож
аз чувствам гняв безсилен,
че веч не може да ме нарани, дали?
Дали ще съществувам и след тебе
нарамил болката във мен
така е няма да загина,
освен ако ти не ме погребеш
Една жена успя да ме пребори
една прекрасна утринна любов
но мина пладне, после стана вечер
сега е време да се разделим
Но аз не искам, стискам зъби
и стена скришом, боже колко ме боли
нима съм толкова отровен,
и чакам да ми се доспи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

