12 jul 2008, 10:54

На теб приличам 

  Poesía » De amor
853 0 10

И тази нощ съм неприлично разюздана,
и тази нощ събирам похотта.
Вземете съвестта ми - тя е рана,
не искам да съм повече добра.

Ще взема за сърцето си забрава -
да не тежи, когато те предам.
Не си ме пускал даже във дома си -
на мене ще ухае сутринта.

И не на похот и поквара -
до тебе ще приличам на бреза,
изправена, плачевно бяла,
с напукана от скръб кора.

А тази нощ ще бъда черна роза -
до кръв сърцата чужди ще дера...
И нека съдят теб - на теб приличам,
а някога бях толкова добра.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??